„ЗИМНЯЯ НОЧЬ”
Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗИМНА НОЩ
Навя, навя, земя покри,
безбрежно беше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
Като мушици в летен зной,
към пламък впити,
снежинките от двора с рой
стъкла облитат.
В прозорец пръски и стрели
студът лепеше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
Таванът светъл блик тресе
и сенки просва;
накръст ръце, накръст нозе
съдби кръстосват.
С обувки две покой пълзи,
сред пода шляпат.
В светилник восъкът сълзи,
на рокля капе.
И в снежните мъгли дори
бял мрак сребреше.
Свещта на масата гори,
свещта гореше.
От ъгъла подухва с плам
и с жар съблазън
и като ангел вей крила
кръстообразно.
Във февруарски дни добри
безспир валеше;
свещта на масата гори,
свещта гореше.
Ударения
ЗИМНА НОЩ
Навя́, навя́, земя́ покри́,
безбре́жно бе́ше.
Свештта́ на ма́сата гори́,
свештта́ горе́ше.
Като́ муши́ци в ле́тен зно́й,
към пла́мък впи́ти,
снежи́нките от дво́ра с ро́й
стъкла́ обли́тат.
В прозо́рец пръ́ски и стрели́
студъ́т лепе́ше.
Свештта́ на ма́сата гори́,
свештта́ горе́ше.
Тава́нът све́тъл бли́к тресе́
и се́нки про́сва;
накръ́ст ръце́, накръ́ст нозе́
съдби́ кръсто́сват.
С обу́вки две́ поко́й пълзи́,
сред по́да шля́пат.
В свети́лник во́съкът сълзи́,
на ро́кля ка́пе.
И в сне́жните мъгли́ дори́
бял мра́к сребре́ше.
Свештта́ на ма́сата гори́,
свештта́ горе́ше.
От ъ́гъла поду́хва с пла́м
и с жа́р събла́зън
и като а́нгел ве́й крила́
кръстообра́зно.
Във февруа́рски дни́ добри́
безспи́р вале́ше;
свештта́ на ма́сата гори́,
свештта́ горе́ше.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Пастернак
ЗИМНЯЯ НОЧЬ
Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.
Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.
И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.
И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.
Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
* (экспромт: Виктор Ратьковский)
И снова я читаю этот стих,
картина,так жива передо мною,
два лепестка сложилось из огня,
их ветерок связал одной судьбою.
---------------
Руският поет и писател Борис Леонидович Пастернак е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Уилям Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Йохан Волфганг фон Гьоте („Фауст“), Райнер Мария Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Пол Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.